СМС - рецепта
3 04 2008 Всичко започна от оная сутрин. Събуждам се и със ставането болката ме преряза, ама то не е само болка, дето се казва - хем сърби хем боли. Нищо викам си, сега ще си сваря бабешкият илач, с който я лекувам тая пущина и до половин час ще съм във форма. Отварям шкафа, където си я държа и се втрещявам. Тя милата ми билчица свършила, а аз съм забравила да се снабдя с нова, ами сега, какво ще правя?
Тъкмо се чудя аз и синчето излиза от банята, грабва си кафенцето и хуква към стаята да се облича, щото закъснявал за работа.
- Чакай - викам му - свършила ми е билката и не знам, какво да правя а не се търпи.
- Няма страшно - отсича той - ей сега ще ти напиша на едно листче името на лекарството, дето ще ти помогне.
- Какво листче бе - опъвам се аз - за това ли потрошихме толкоз пари да те изучим за доктор, ще ме караш да ходя с листче в аптеката. Я пиши рецепта, както се полага, няма да се излагам.
Надраска той набързо рецептата и хукна. Криво-ляво облякъх се и тръгнах, щото не се издържаше. Добре, че не беше далече, пристъпвам аз бавно и внимателно, като балеринка по лед и след половин час стигнах заветната цел. Подавам рецептата, момичето я взе погледна я погледна мен, после пак заби поглед в рецептата и така няколко пъти.
- Какви има, нямате ли го лекарството? - питам.
- Много се извинявам, ама не мога да разчета, за какво лекарство става дума - смутено ми отговаря.
- Я дайте да я погледна, може да успея да я прочета.
Подава ми я тя, поглеждам я аз и се втрещявам. То синчето, че пише грозно, пише, това си го знам, ама какво да се прави, предава се по наследство. Ама тая рецепта все едно, че я е писал с левия счупен крак и на йероглифи не прилича.
Брех да му се не види, какво ще правя? Нали съм си модерна баба, веднага ми прещрака, бъркам в джоба и вадя телефона. Добре, че бях излязла без чанта, иначе половин час щях да ровичкам, докато го открия. Преценявам, че вече трябва да е стигнал в болницата и звъня направо там. За късмет веднага ми вдигнаха. Казвам кого търся и някакво нежно гласче отсича
- Доктора е на визитация.
- Каква визитация по това време, я не ме будалкай, ами го намери веднага и му кажи, да се обади на майка си! - отсичам и затварям.
Има-няма 2-3 минути и телефона извъня. Синчето. Казах му как стоят нещата, накарах го буква по буква да продиктува илача, получих си го и се затътрих към къщи. Толкова ми беше терсене, че не му се и накарах.
Вечерта, като се прибра - вече бях във форма - имаше малък семеен спор, скандал, дискусия, както искайте го разбирайте. И нали в спора се ражда истината, стигнахме до решението: друг път, като се наложи да ми пише рецепта, да я дублира с СМС, така няма да стават гафове.
Аз пак си се снабдих със смрадлика, щото няма по-добро лекарство от нея. Като си направя отвара и си накисна дупето, всяка болка и сърбеж от хемороидите ми минава. Знам си аз, че непрекъснатото седене пред компютара е вредно, ама какво друго да правя. Няма да обикалям по пазари и магазини, като другите пенсии. Това е то модерна пенсия съм.
Категории : Забавни текстове












Скорошни коментари